20 юни 2017 г., в. „Дума”, Спирдон Спирдонов

Когато дойде на власт, ГЕРБ праща отбраната и армията в девета глуха. Даването на сектора на коалиционния партньор е първият, и то много важен, признак за подреждане на приоритетите в политиката. Бойко Борисов прави това за втори път. Така създаде условия Красимир Каракачанов да върви по пътя на Николай Ненчев, което крие доста рискове за националната сигурност.
Месец и половина след като третият кабинет на Бойко Борисов пое управлението на страната, все още няма изяснена визия за развитието на въоръжените сили. Продължава работата на парче. Министърът все още се запознава с армията. В началото успя да направи няколко политически изявления, които съвсем объркаха хората за облика на Българската армия. Тръгна с идеята за връщане на наборната военна служба, но се оказа, че не е в състояние да приложи бързи и конкретни мерки за спиране на отлива от военнослужещи. Няма едно решение, което да повлияе позитивно върху мотивацията на хората в отбраната. Ако не смятаме, разбира се, изявленията му от рода на това, че е героизъм да служиш в бедна армия, или че се срамува от ниското заплащане на военнослужещите. Впрочем,

така правеше и Ненчев

Оказа се обаче, че само думите не са достатъчни за вдигане на заплатите в армията, които са "замръзнали" от 2009 г. И за привличане на качествени войници и матроси за попълване на близо 6 хиляди свободни места.
Още при приемането на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г. финансовият министър Владислав Горанов отряза Красимир Каракачанов и неговото предложение за вдигане на парите за отбраната с 300 млн. лв. Обеща да стори това при евентуална актуализация, но на прогнозата, не на бюджета, през септември. По думите на председателката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова около спомената сума няма консенсус дори и за следващата година. Наложи се военните бързо да се простят с надеждите за по-добро заплащане. Останаха обещанията, че това все пак ще се случи, но не се знае кога и как. Парадоксът, който поражда недоверие в политиците, идва оттам, че всички поставят на първо място човешкия фактор, неговата мотивация и създаване на добри предпоставки за кариерно развитие, а не правят нищо конкретно в тази област. Просто чакат следващия бюджет и повтарят сакралните 2 процента от БВП, които сме се ангажирали до постигнем до 2024 г. А дотогава?
Разнопосочието на сигналите, които идват от управляващите, не може да не

създава напрежение

в консервативна система като армията. Все още правителството не е казало дали ще изпълнява в пълен обем гласуваните от предишния парламент проекти за придобиване на изтребители и кораби, или ще ги коригира, за да има пари и за бойните машини на пехотата. Доста енергия беше хвърлена да се обяснява колко е прибързал служебният кабинет, обсъждайки протокола на военната експертиза, който подрежда по определен начин трите вида самолети, които бихме могли да купим за авиацията. Много бързо беше забравено, че само преди година същите тези управляващи дадоха предимство на авиацията и флота и оставиха на времето модернизацията на Сухопътните войски. Днес лидерът им разбра, че пехотата е царицата на боя, но малко късно. Тази непоследователност в политиката може да остави още дълго време армията без необходимото въоръжение, което означава

липса на отбранителни способности

Странният стремеж за ревизия на дейността на служебното правителство забавя неоправдано вземането на мерки в интерес на армията. Оттеглянето на Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили за 2016 г. не даде възможност на депутатите колкото може по-бързо да дискутират сериозните проблеми и да потърсят законови средства за тяхното преодоляване. Според експерти този ход на правителството ще се върне като бумеранг. Бягството от реалната оценка няма да доведе до обществена подкрепа за очакваните големи разходи за отбраната. За това помагат и някои изказвания на премиера за скъпите играчки на армията, както и че професията на военния пилот е хоби, които той направи по повод на трагичния инцидент с вертолета на ВМС "Пантер". Това е още един факт от разнопосочието, който навежда на мисълта за преосмисляне на вече взети решения. 
Ще избистри ли отбранителната си политика правителството? При този коалиционен формат едва ли някой ще се наеме да даде категоричен положителен отговор.