На един военен министър не му подхожда да минава в отстъпление, но очевидно атаката не е по вкуса на Красимир Каракачанов. По всички актуални въпроси на отбранителната политика той е в изчаквателна позиция или в сериозно отстъпление, включително от собствените си позиции. Най-вероятно има и други обстоятелства, които не му позволяват самостоятелност и решителност.
Така се получава при отварянето на повече от два фронта. Преди да реши болните въпроси на Въоръжените сили и хората в тях, министърът се захвана с връщане на наборната военна служба и с формирането на доброволчески батальони, което е по-скоро обходни действия, отколкото удар в главната цел. Така основните сили остават встрани и губят своите способности да изпълняват задачи.
Първият фронт, от който в първите си 100 дни управление отстъпи министър Каракачанов, е

модернизацията на Въоръжените сили

Към това поведение го тласна и немалката доза реваншизъм в българската политика. Т.е. решенията на предишни правителства да бъдат обявени най-малкото за съмнителни, с което терминът "ускорена модернизация" остана само в решенията на КСНС, проведен на 30 май т.г. Тук имаше основно две обходни действия, които обезсилиха решението на 43-то НС от 2 юни 2016 г. за стартиране на инвестиционните проекти за ВВС и ВМС. Министърът написа доклад, който беше широко огласен, като ново решение за превъоръжаването на армията. В него се предлага нова схема за разсрочено плащане на самолетите и корабите и вкарване в парламента на проекта за придобиване на бойни машини на пехотата. Както обаче беше огласен, така и замлъкна. Правителството е безмълвно. Мълчи и парламентът, макар че решението от началото на миналото лято е замразено. Впрочем, и самият министър признава, че няма да настоява за бърза реакция на доклада му.
Второто обходно действие, което води до загуба на първия фронт, е създадената в парламента временна комисия за проучване на процедурата по

избор на нов тип боен самолет

Самата тя не би трябвало да пречи на министъра и на правителството да си вършат работата по изпълнението на гласуваните от НС проекти, но се явява удобно обяснение за протакането на процеса. Едва ли до октомври-ноември ще има решение, на който и да било проект, признава министърът на последното преди ваканцията заседание на парламентарната комисия по отбрана. На преден план излиза ремонтът на наличните самолети от РСК "МиГ", което е за адмирации, но се губи идеята за паралелност, която съществува още от началото на разработването на проекта за закупуване на нови изтребители. Според експерти, ако своевременно не доставим "Грипен", "Юрофайтер" или F-16, погубваме шанса на днешните пилоти да усвоят с успех следващо поколение изтребители. Така залагаме на карта бъдещето на бойната ни авиация.
Вторият фронт, от който министър Каракачанов отстъпва, макар и много внимателно, е

увеличаването на заплатите

на военнослужещите. Никога не е казал, че това не бива да стане. Но все още не казва как и кога ще стане. В управленската програма на правителството до 2021 г. има текст по този въпрос, но той като че ли нарочно е написан така, че нищо да не се разбере. Нещо повече, дава се приоритет на войнишките възнаграждения, което е най-малкото непознаване на войсковата психология. В последните дни обаче министърът предприе поредното обходно действие, което буди недоумение. На въпрос на журналисти той отговори: "Има немалко резерви в Министерството на отбраната. Абсолютно ненужно изтичат пари, а в същото време не се реализират приходи от дейности, които могат да вкарат реални приходи в бюджета. И тогава, когато покажем, че и ние можем да реализираме печалби за бюджета, с много по-голямо основание и няма кой да ни откаже, ще искаме увеличение на заплатите."
Едва ли военнослужещите - от войника до генерала, трябва да чакат Министерството на отбраната да реализира печалба, за да получат достойно възнаграждение. Никъде

армията не е фирма

за да внася директно пари в бюджета. Нейното предназначение е съвсем друго. Очевидно, говорейки за изтичане на средства, министърът има предвид най-вече търговските дружества и други дейности, но това е пряк резултат от управлението на министерството. Редникът няма вина за това, за да чака бюджетът на МО да излезе на печалба.
Засега е ясно, че на втория фронт се водят преговори. Министърът обаче се притеснява да иска едновременно нови и скъпи самолети, и двойни заплати. Затова пред депутатите от комисията по отбрана чистосърдечно заявява, че до октомври трябва да се намери решение, без да уточнява с колко, но допуска това да бъде и само един жест. Малко средства, не казвам много, посочва той.
На Каракачанов обаче тепърва му предстои главната битка. Няма съмнение, че при разработването и приемането на бюджета за следващата година негов основен противник ще бъде финансовият министър. Владислав Горанов вече има една победа. При актуализиране на бюджетната прогноза в средата на май предложенията на МО не бяха уважени. Ще бъде успех, ако Каракачанов поне изравни резултата. Помним как Николай Ненчев не спечели нищо срещу същия този министър на финансите. Явно Каракачанов се учи от несполуките на предшественика си и сам предлага на членовете на комисията по отбрана да поканят на едно от заседанията Горанов. Предстои да видим как ще се развият действията на този фронт. Засега прогнозите не са много обнадеждаващи.

Източник:  http://www.duma.bg/node/151001, Спирдон Спирдонов