Ако управляващите смятат, че занапред това ще бъде обичайна практика, за което подсказват обясненията на вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов, действително трябва да се обърнат към концептуалните документи и законодателството. Сега е моментът, защото по общото съгласие на политиците, изразено при президента Румен Радев, до края на годината трябва да се актуализира Стратегията за национална сигурност. Да се запише, че опазването на вътрешния ред е задача на Въоръжените сили, което би могло да се формулира и като тяхна четвърта мисия. Същото да се закрепи със съответния текст в Закона за отбраната и Въоръжените сили и правилника за неговото прилагане.

Няма спор, че командването и личният състав на 68-ма бригада „Специални сили“, които са участвали във въпросната акция имат необходимите знания, умения и в значителна степен оборудване и екипировка. При евентуални бойни действия на тях ще се разчита да проникнат в тила на противника и да осигурят необходимата информация за главните сили. Само че това е регламентирано. В момента обаче сме в мирно време. За подобни операции държавата е заделила сили и средства и е заковала това в нормативните си документи. Така както даде правомощия на армията да се включи в охраната на държавната граница, да гаси пожари, да подпомага институциите и населението при ликвидиране на последствия от други природни бедствия, аварии и катастрофи.  И както намери място на армията в закона за противодействие на тероризма.

Без регламент всяко излизане на въоръжено формирование от казармата подлежи на различни тълкувания, както става и в този случай. Едва ли обаче регламентът трябва да бъде заповедта на министъра на отбраната, независимо дали като вицепремиер отговаря и за обществения ред и сигурност. Регламентът е законът, заповедта е средството за организиране изпълнението на закона. Не бива да се забравя, че в мирно време от нерегламентираното излизане на въоръжено формирование от казармата до опасността да бъде включено във вътрешнополиитчески конфликт, което законът категорично забранява, е само една крачка, която може да бъде направено и съвсем неволно. 

Едва ли са прави онези, които побързаха да хвърлят вина върху командния състав. По-скоро от официалните съобщения и последвалите уточнения на ситуацията става ясно, че нещо скърца в йерархията на военното ведомство. Сигурно е, че заповедта е отдадена от министър Каракачанов. Твърди се, без да е опровергано, че началникът на отбраната научил впоследствие. Изглежда, че интегрираното Министерство на отбраната не е напълно интегрирано. Или и този министър, както се случваше с предишните, ще заобикаля военното ръководство. Ако министърът на отбраната трябва да командва армията, то да военизираме длъжността. Да закрием Щаба на отбраната и Съвместното командване на силите. Сериозно погледнато обаче този случай идва да ни подскаже необходимостта от възстановяване самостоятелността на висшето военно командване в лицето на познатия ни до преди по-малко от 10 години Генерален щаб. Така политическите ръководства  поне ще се замислят, когато го прескачат в стремежа си да командват войската.

Задължително е този коментар да завърши с подравления към хората от Силите за специални операции, които демонстрираха способности и показаха, че на тях може да се разчита. В същото време е задължително да се направи един Стратегически преглед на сектор „Сигурност“, за да се подреди мозайката в него. Да не се създава впечатление, че армията се люшка от една към друга моментна задача, а основните си функции изпълнява със затруднения и ограничения, както е записано в Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили за миналата година. И да се изчисти въпросът „Включва ли се армията в борбата с битовата престъпност?“  

Източник: http://www.duma.bg/node/152369, Спирдон Спирдонов