Спирдон Спирдонов

Като няма самолети, защо да не уволним пилотите, оградата ще ни пази. Такъв извод се налага от някои изказвания напоследък в политическото пространство. Поводът е т.нар. неувереност у летци в авиобаза Граф Игнатиево. Едва ли тези, които мислят така, знаят колко време, средства и усилия са необходими за подготовката на онези, върху които се опитват да хвърлят вината за недоброто състояние на бойната ни авиация. Да се опиташ да удариш най-здравата част от Военновъздушните ни сили - хората, означава, че имаш много по-сериозен замисъл. А това не е добре за националната сигурност и за държавата като цяло.
Интересно, дали министър ще се качи спокойно в служебната кола, ако шофьорът му заяви, че е неуверен и би могъл да предизвика катастрофа с тежки последици? Същото е и с изтребителите. Разликата е в това, че рискът е за пилота, но не и за министъра. И още нещо - винаги можеш да намериш водач за модерна лимузина, но летците са кът. Както и самолетите, разбира се. Нека тези, които са склонни на подобни изявления, да погледнат колко пилоти завършват факултет "Авиационен" на НВУ "Васил Левски" в Долна Митрополия, за да ги уволняваме след това. Нека да отидат в учебната авиобаза "Георги Бенковски", за да се запознаят с програмата за интензивна подготовка на летателен състав. Нека преди да правят заключения, попитат колко под минимума, който осигурява безопасност при изпълнение на задачата, е нальотът на българските бойни пилоти. И тогава да раздават правосъдие.
Случаят "Граф Игнатиево" показа за пореден път разномислието в управляващата коалиция. Лидерите на по-малкия партньор във властта, които са и вицепремиери, излязоха с коренно различни позиции. Единият - Красимир Каракачанов, бе категоричен, че за стачки и бунтове в армията никой не си е помислял. Другото, разбира се, речено от министъра на отбраната, щеше да бъде повече от скандално. Каза го обаче Валери Симеонов. Той дори не се съгласи с информацията на прокуратурата, че престъпление няма. И заяви нещо много интересно: "За мен поведението на хора, които получават заплати, за да си вършат работата и да защитават небето на България, това си е престъпление." Първо, тези, които са защитавали родното небе, са били на поста. Това го отдаваме на недостатъчна информираност. Второто обаче е по-озадачаващо, ако го отнесем за цялата армия. Да, военнослужещите получават заплати, но какви? И на кого правителството вдигна съвсем скоро двойно месечните възнаграждения? Не и на хората с пагони. Добре, че в армията свикнаха с обещанията, все по-малко се дразнят от тях и гледат с повече усилия да си изпълняват воинския дълг.
Впрочем, от десетина години воинският дълг вече стана професия. А на пазара на труда се котират тези професии, които са много добре платени. Военната отдавна е изпаднала от тази класация и едва ли с подобно отношение към нея, което датира поне от две десетилетия, скоро нещата ще вземат желания обрат. Нека любителите на политически изказвания да попитат защо военнослужещите нямат самочувствие да се движат по улиците на София и другите градове с военните си униформи. Защото властта, на която служат, от години ги облича и все още не е изпълнила това свое задължение. А какво остава за нова техника. Предизвикателство и доказателство за висок професионализъм е участието на военнослужещите ни в мисии и операции на НАТО и ЕС в различни горещи точки на света. С какво обаче, след като нямаме оперативно съвместими самолети, нови бронирани бойни машини и плаващи кораби? Нима това не е бумерангът, който се връща към властта, независимо с какъв цвят е тя. Да, защото не генералите, офицерите, сержантите и войниците носят отговорност за финансовото осигуряване на Въоръжените сили. И не те определят приоритетите, ако щете и противника, както бе поискал наскоро друг политик. Тепърва ни предстои да видим кой ще защитава "големия" скок в бюджета на МО за 2018 г. от... 113 млн. лв. Сто милиона от тях ще отидат за широко прокламираното увеличение на военните заплати, което никой не смее да конкретизира.
Добре е, вместо да противопоставяме професионалните военнослужещи на другите категории граждани, да обърнем поглед към най-реформираната институция в годините на прехода. Имаше времена, когато съкращенията в армията вървяха с пълна сила. Сега това не се налага. Хората сами си тръгват. Други обаче почти не идват. Ето една сериозна причина политиците да стигнат до единомислие. Особено тези от управляващата коалиция.