Странно или не, нежеланието на общинските съветници от ДПС да удостоят генерал Васил Делов със званието „почетен граждани на Кърджали”, доведе до предложението 19 наши пълководци от Балканската война да бъдат наградени посмъртно с орден „Стара планина” – с мечове първа степен. На неприятната ситуация, в която изпаднахме като народ, трябваше да бъде реагирано по някакъв начин.

Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов събра извънредно председателствания от него Национален комитет за честване на 100 години от Балканските войни – 1912-1913 г., и търсейки изход от положението предложи списък с 19 генерали и офицери за удостояване с най-високото държавно отличие. Още на следващия ден правителството подкрепи инициативата и прати предложението на президента. Адмирации, защото това не беше се случвало. Българските военачалници заслужават и повече. Подобно отношение към армията е особено необходимо днес, когато доверието на обществото към нея непрекъснато пада.

Оставям настрани въпроса защо точно тези 19. Мотивите са на академик Георги Марков и професор Божидар Димитров, което е достатъчна гаранция за историческа истина. Все пак обаче остава неприятното усещане, че имената не са съгласувани с военните историци, които биха внесли поне нюанси, относно заслугите на един или друг генерал в подготовката на войната и реализирането на плановете в различните операции. Впрочем в Националния инициативен комитет няма нито един военен историк, което обяснява много от нещата.

Връщам се обаче на ситуацията в Кърджалийския общински съвет. 25 неправителствени военно-родолюбиви организации излязоха с декларация, в която призовават за преразглеждане на отказа на съветниците по удостояването на генерал Делов с почетно гражданство. Това би могло да се случи независимо от предложението на Националния инициативен комитет за 19-те пълководци. Има аргументи и в подкрепа на мненията за удостояване с държавни отличия и на други офицери и генерали. Какво например биха казали хората от Средните Родопи, като видят, че техният освободител полковник Владимир Серафимов не е в този списък! Или за генерал-лейтенант Георги Вазов, на когото началникът на Одринската крепост Шукри паша предава сабята си.

Тези 19 и много други български генерали и офицери са получили още, докато са живи, високи държавни отличия. За много от тях се пеят песни като освободители. Най-голямата награда за тях и за българската ни войска е достойното отбелязване на подвига им преди 100 години, а и във войните след Балканската. В интерес на истината това го направиха по възможно най-добрия начин местните власти – областните управители, кметовете и общинските съвети. Централната власт обаче закъсня най-малко с една година. Твърде късно бе сформиран националният инициативен комитет. В съседните държави, включително и най-вече в Турция, този процес беше доста напреднал. Там проявите следваха историографията, че Шукри паша например е предал на българите Одринската крепост, за да спаси от глад и жестокости местното мюсюлманско население.

Правителството и парламентът не предвидиха, че предстои такова честване, не оцениха неговата значимост – вътрешна и външна, и не заложиха средства за това в тазгодишния бюджет. Така държавата отпусна за отбелязване на най-емблематичната си война малко повече от 600 хиляди лева за възстановяване на войнишките паметници, което тя чрез общините е длъжна да прави непрекъснато, а не само по повод на годишнини. Ако миналата година министрите не са знаели, че предстои подобно голямо честване, то днес съвсем не са оправдани. Оказва се обаче, че и във внесения вече в Народното събрание от правителството проект на бюджет за 2013 г.такива средства не са предвидени. Евентуално ще се разчита на депутатска инициатива, за да се реши този въпрос между двете четения на бюджета.
В този смисъл решението на общинските съветници в Кърджали да не удостоят с почетно звание своя освободител и появилите се неродолюбиви тълкувания на саможертвата на българския народ преди един век са повече от симпоматични за цялостната политика, която се води от години насам. Ако преди 100 години България е имала идеал и стотици хиляди са загивали за него, днес едва ли един на десет наши сънародници знае накъде сме тръгнали. Дано поне научим имената на 19-те пълководци, за да си припомним какво са ни завещали.