По всичко личи обаче, че заявеното намерение от министър Стефан Янев за повишаване на социалния статус на военнослужещите ще се окаже мисия почти невъзможна. Или изключително трудно, което ще коства много усилия и нерви, заради (не)съществуващите възможности. Той ще трябва да играе по правилата, които му написаха депутатите и неговите предшественици. Колкото и да му се иска, включително, като генерал от резерва, да направи нещо. Поне да го запомни армията, както помни Николай Цонев. Впрочем от тогава, т.е. от преди десетина година, не се намери друг министър, който да си сложи главата в торбата и да вдигне военните заплати. Всеки се съобразяваше с политическата си сила и финасовия министър.

Депуатите от 43-ото Народно събрание се тупаха по гърдите, че са направили възможното и с промяна в Закона за отбраната и Въоръжените сили са вдигнали заплатите на офицерите от армията. Какво направиха? Увеличиха коефициента за изчисляване на офицерските възнаграждения от 2,2 на 2,3. Този акт обаче има само политическа стойност. Оказва се, както твърди и.д. директор на дирекция „Социална политика“ на МО Диян Валянов, че той не влияе на размера на заплатите, защото коефициентът, с който се изчислява лейтенантската заплата от времето преди гласуването на поправката е 2,4.  Най-вероятно тогавашният финансов министър Владислав Горанов е бил наясно, че подобна промяна няма да се отрази на бюджета и за това се е съгласил с нея. Тя обаче не се отразява и на социалния статус на военнослужещите.

Хубаво е, че, както стана ясно, в Министерството на отбраната функционира работна група, която трябва да предложи пакет от мерки, за да стане привлекателна военната професия. Лошото е, че изоставането е голямо. Още в началото на миналото лято същото това министерство, но с друго ръководство, разбира се, беше набелязало в специален доклад 24 мерки за повишаване на мотивацията във Въоръжените сили и преодоляване на недостига от кадри.

Един от изводите на споменатата работна група е, че трябва да се увеличи базата за определяне на военните заплати. Това обаче е в правата на парламента, който гласува Закона за държавния бюджет. Тук служебният министър нищо не може да направи. Ако базата за определяне на военните заплати се вдигне от 380 на 460 лв., редникът ще взема с около 120 лв. повече. Като се прибавя порционът и процентите прослужено време, ще стане определено по-привлекателна стартовата заплата за професионалните войници, твърди вицеадмирал Емил Ефтимов.

Остава една възможност. В условия на служебно правителство би могло да се вдигне порционът в армията от 90 на 120 лв., както е в МВР. Анализът показвал, че за това ще са необходими около 13 млн. лв. Няма да последва особено натоварване на сметките на министерството, защото порционът не се облага с данъци и осигуровки. Той обаче не води до увеличение на заплатата.

В самата система за заплащане на труда на военнослужещите има голяма доза несправедливост. При войниците, например, разликата между отделните степени е един лев. Това е проблем. Така се убива стимулът за развитие. По наша информация има подготвено предложение разликата да стане поне 15-20 лв. Ефрейторът взема по-малко от 10 лв. повече от редника, твърди и.д. началник на отбраната вицеадмирал Емил Ефтимов. Несправедливостта е и в изравняването на заплащането на ръководните и изпълнителските длъжности. Това води до масово нежелание на военнослужещите да заемат по-високи длъжности, т.е . да носят по-големи отговорности.

Всичко това са натрупани с годините проблеми, отхвърляне с лека ръка на работещи механизми, които едва ли ще се решат в мандата на служебния министър на отбраната, колкото и големи да са очакванията към него. Ако в рамките на бюджета, въведе определена справедливост при заплащането спрямо отговорностите, ще бъде успех. Като предпоставка за превръщане на мисията от невъзможна във възможна, може да се отчете липсата на политическа сила, която да му диктува какво да прави. И позицията на президента и върховен главнокомандващ ген. Румен Радев, който го е назначил.