Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.05.2013 20:33 - Пелин Пелинов: Толкова изостанал и беден народ, България не е имала
Автор: spirdon Категория: Политика   
Прочетен: 996 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Бойко Борисов дава илюзия за Стамболийски, като му подражава.

Скоро голям български политик няма да има, смята писателят Пелин Пелинов. Днес той пише новият си роман “През огъня”. В него разказва за Руско-турската война. Дава и една прогноза. От Запад, смята той, се задава една сила и след 20 години Балканските държави ще започнат да играят по нейната свирка. Това е Албания.

- Какво пишете в момента, г-н Пелинов?

- Пиша роман за Руско-турската война – 1877-1878 г. Казва се “През огъня”. Това е продължение на оная книга, която написах преди 15 години. Става дума за “През пепелищата”. Тя разказваше за американската анкетна комисия след Априлското въстание.

- Къде се намирате в писането на новия роман?

- В момента се намирам в обсадения Плевен. Осман паша се брани в продължение на шест месеца. Той спира войната за половин година. Русите не могат да настъпят, защото Плевен се оказва един голям възел. Това описвам най-подробно и най-документално в новия си роман.

- Къде живеете днес?

- В с. Върбица, Плевенско. Напуснах София преди 13 години, за да напиша пет книги с общото заглавие “Възход и падение”. Отидох на село, за да не ми се мотаят из краката синове и внуци. Работех ден и нощ. И успях! Бързах да изпреваря смъртта. И я изпреварих. Написах книгите. Те вече имат самостоятелен живот. Тези книги са посветени на борбите на българския народ за осъществяване на своя национален идеал: националното обединение на племето.100 години никой не написа сериозно произведение на тази тема. А това е най-голямата тема в българската литература и политика след темата за Освобождението. Дори участници в събитията – Иван Вазов, Йордан Йовков, Антон Страшимиров, не написаха такива произведения. Иван Вазов – само стихотворения. Не написа белетристика.

- Кое ви накара да се хванете за темата за обединението?

- Прочетох отново “Война и мир” на Толстой. Разбрах, че тези събития ги имаме и в България. В България се води война за национално обединение. В едно време в българската история и белетристика се роди тезата, че тези три войни и две национални катастрофи са резултат на великобългарски шовинизъм. Няма такова нещо! Никакъв шовинизъм! Има патриотизъм и борба за национално обединение.

- Защо не бе постигнат националният идеал на България – Оединението?

- Защото Великите сили не искаха на Балканите да има една силна държава, по свирката на която да играят другите. Така направиха, че всички балкански държави се изравниха и Югославия взе връх. Видяхме докъде се стигне, когато неверни исторически факти се събират в едно.

- Оттогава ли страдаме като народ и нация?

- Има един факт. Довчерашните български раи успяха да смажат Великата турска империя. Те я разбиха в Източна Тракия и стигнаха до Чаталджа. Турция се призна за победена. Лондонският мир от 17 май 1913 г. зафиксира това. Представяте ли си какво означава днес да имаш Източна Тракия с Одрин. Но късогледа политика. Описал съм превземането на Одрин по най-подробния начин.

- Какъв е съветът Ви към днешните български политици? Дайте го през погледа на историята ни.

- Първо, българските политици трябва да бъдат преди всичко патриоти. Да не се поддават на чужди влияния. Довчера беше от Русия, днес – от САЩ. Второ, да не гледат толкова личния интерес и личната далавера, както се казва на уличен език.

Да не гледат далаверата, а да служат на нацията. Както нашите прадеди при Одрин и Дойран, например, служеха на нацията. Те умираха за България, защото искаха тя да бъде целокупна. Трето, малко да се запознаят с миналото и грешките, за да не ги допускат. В момента не мога да се сетя за четвърто, но и ако трите се спазват, както трябва, са достатъчни, за да изведат нацията напред. Аз дълбоко не вярвам, че това Народно събрание ще може да изведе нацията.

- Как преценявате днешната обстановка в България?

- Живея сред народа. Толкова изостанал, толкова беден и оскотял народ, не е имала България никога. През 1918 г. бе втората национална катастрофа. Българите обаче имаха самочувствие. Нищо, че са победени. Същото беше и през 1913 г. Имаха самочувствие и за няколко години се оправиха. Дори левът беше конвертируем с френския франк. А сега нещата са много зле. Заводите не работят. Нахлуха китайски стоки. Чуждестранното дойде и унищожи родното. Една икономика, в която родното не е водещо, е обречена.

- Какво ви казват хората на село?

- Те са толкова обезверени, обедняли и оскотяли, че вече нищо не казват. В едно село работят 5-6 души. Другите стоят и получават помощи, колкото да не умрат. Не върви работата.

- Не сте ли се изкушавали да влезете в политиката?

- Преди да напиша книгите се опитвах три пъти да стана депутат. Не можах и добре, че не станах. Не съжалявам, защото нямаше да мога да напиша книгите. Щях да лая в Народното събрание, като абсолютен глупак. Затова си мисля, че оня горе, който ръководи нещата, е преценил правилно.

- Но Вие имате две образования – юридическо и театрално, точно за депутат.

- Да, баш за депутат. Моят приятел Стефан Данаилов, с когото бяхме 12 години в един театър, е любимец на нацията. Стефан е блестящ артист, роден е за артист. Но като политик, не е нещо особено. Но гледай, къде го тласна животът. Това е според мен, разбира се.

- От кои грешки на политици сме патили най-много?

- От всички. Най-малко от големия политик Александър Малинов. Той няма фатални грешки. Макар че през 1918 г. имаше шанс да прекъсне войната, да се отцепи от Германия, да се свърже с Англия, Америка и Франция и да спаси България. Не намери сили. Това обаче е един голям политик, демократ до мозъка на костите си.

- Александър Малинов е добрият пример за днешните ни политици. А лошият?

- Лошият пример е Стоян Данев, когото нашата журналистика и европейските политици го бяха обявили за „Българския Бисмарк”. Той обаче е слаб дипломат. Иван Гешов – хитра лисица, банкер. От пари разбира, от политика – по-малко. Дори Фердинанд го нарича бягащият уплашен заек. Веднага след като в Лондон се подписва мирния договор през 1913 г., той подава оставка. Защото знае, че България е обречена.

- А, Александър Стамболийски?

- Той е друг характер. Бойко Борисов дава илюзия на Стамболийски, подражава му. Бог го е близнал по челото. Без да е много културен, той разбира по интуиция какво трябва да направи. През 1923 г. обаче Стамболийски печели всички депутатски места. Главозамая се. Не знаеше, че буржоазните партии му кроят кюлаф, т.е. мислят му лошото. И го скроиха на 9 юни 1923 г. Интересен политик и диктатор, според мен. Защото и Бойко, ако беше се задържал, щеше да стане диктатор. Той всъщност беше диктатор.

- Друг пример за голям български политика?

- Не мога да дам друг пример, освен Александър Малинов, защото няма друг голям политик.

- Спасение ли са военните преврати за България?

- Военните преврати са два – 9 юни 1923 г. и 19 май 1934 г. За първия е виновен преди всичко Стамболийски. Той го допусна. Вторият е лесен. В същност Кимон Георгиев – Кимон Лисицата, стои в дъното и на двата преврата. През 1923 г. обаче не застана начело на държавата, а това стори кървавият диктатор проф. Александър Цанков. Три пъти прави опити да влезе в Земеделския съюз, защото иска власт. Стамболийски обаче усеща амбициите му и не го допусна. Така се завъртяха обаче нещата, че той му отряза главата.

Кимон Георгиев е абсолютен заговорник. След това станаха известни нещата, че е бил поощряван, а може би и финансиран, от братята руси. Тези преврати можеха и да не станат. Макар че за втория Борис беше дал съгласие. Кимон Георгиев го направи малко изненадващо, но царят беше склонен.

- Кога в България ще се появи големият политик?

- Няма да се появи. Няма условия.

- Не сме ли в голямата политика?

- България е аутсайдър и вече не е в голямата политика. Тя вече не е фактор на Балканите.

- Каква е прогнозата Ви?

- Сегашното статукво ще се запази. Боричкания между отделните държави ще има. От Запад обаче се задава една сила и след 20 години Балканските държави ще започнат да играят по нейната свирка. Това е Албания. Колкото и странно да е. Тя расте с дни и седмици. Нейните искания ще бъдат до българската граница. Македония е обречена. Както Косово. Албания е следващата балканска сила, която ще диктува нещата.
***
Пелин Пелинов е завършил Юридически факултет в Софийски университет и ВИТИЗ”Кр. Сарафов”. Основател и драматург на театър “Сълза и смях”- София, бил е театрален специалист в управление “Театри” в Комитета за култура, драматург на Народен театър “Иван Вазов”, председател на Творческия фонд на СБП, главен редактор на в. “Земеделско знаме” и литературен консултант в Главно управление на архивите в България. Автор е на много театрални и телевизионни произведения. Най-забележителни са телевизионните поредици “Освобождението”, “Съединението” и “Процесът Стамболийски”, както и на романа “През Пепелищата”. Най-голямото дело на неговото писателско перо е поредицата “Възход и падение”, обединяваща петте романа: “Независима България”, “Напред, на нож!”, “Крушението”, “Под свити знамена” и “Катастрофата”. Белетристиката му е посветена на голямата тема за националното обединение, в името на което България води от 1912 до 1918 година три войни и претърпява две национални катастрофи.
Пелин Пелинов е носител на Голямата награда за цялостно творчество на СБП, “Златно перо” на СБЖ, Грамота и почетен знак на Министерството на отбраната, Наградата на името на акад. Юрдан Трифонов на Съюза на учените в Плене. През 2012 г. е номиниран за Нобелова награда. Той е носител на званието “Почетен гражданин на Плевен” и на орден “Кирил и Методий”- първа степен.




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: spirdon
Категория: Новини
Прочетен: 282654
Постинги: 350
Коментари: 38
Гласове: 78
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031