Времето преди изборите беше тежко. В много случаи дори отвратително. Вотът не промени нещата. Следват нови битки. Или поне тази съвсем не е приключила. И те не са свързани само със съставянето на правителство. Предстои борба със задаващото се безвластие. Най-важната!

Прокуратурата ще трябва да стигне до край. От нея се чака да каже за къде са били приготвени онези 350 хиляди бюлетини, които бяха иззети от печатницата в Костинброд. Защо са отпечатани? Кой трябва да бъде подведен под отговорност? Също от прокуратурата се чака отговор на въпроса за подслушванията, които ни занимаваха през последния месец. И там се очаква да има виновни.

На служебното правителство ще се налага да отговаря на въпросите за честността и законността на изборите. Обвиненията на политическите сили, особено на БСП и ДПС, включително за липсата на тонер за ксероксите, които трябваше да вадят екземпляри на секционните протоколи, звучаха много силно в изборната нощ. Стана дори дума за саботаж на вота. Нещо повече – за провал на служебното правителство в най-важната му задача – организирането на изборите.

Президентът ще трябва да приведе прескочилите 4-процентна бариера през конституционната процедура за съставяне на правителство. Дали Росен Плевнелиев ще се окаже архитект на необходимия за България кабинет? Доколко ще му помогнат самите партии? Ще държи ли Бойко Борисов на всяка цена да формира правителство на ГЕРБ, макар и на малцинството? Ще се разберат ли останалите три парламентарно представени партии или между тях ще възникнат непреодолими препятствия? Все тежки въпроси и с не дотам прогнозируеми отговори.

Най-голямата отговорност обаче е на новоизбраните 240 депутати. Колкото по-бързо конституират парламента, толкова по-скоро ще се формира изпълнителната власт. В края на краищата България е парламентарна република. На тях ще се наложи да поемат и недоволството на онези, които в нощта след изборите протестираха пред НДК. Очакванията, че парламентарните избори ще сложат край на гражданските протести, едва ли ще се сбъднат следващите няколко месеца.

Формулата за стабилно управление на страната не е само в правителството. В нея са президентът, партиите в парламента и извън него, гражданското общество, синдикатите, бизнеса… БСП, ДПС и “Атака”, изключват от нея ГЕРБ. Те не крият увереността си, че Бойко Борисов няма полезен ход. Излиза, че всички са срещу ГЕРБ. Само политика “срещу” обаче няма да бъде достатъчна. Остава да видим дали играчите имат готовност да са заедно не заради тясно партийните интереси.

Битката съвсем не е приключила. Тя продължава в пленарната зала на Народното събрание. Както и извън нея. Засега на власт дойде безвластието. И шанс партиите да се докажат като национално отговорни.