Другото решение на първото заседание е областните управители да изготвят списък на военни паметници в тежко състояние, които се нуждаят от спешен ремонт, с финансов разчет, както и с предложения за изграждане на нови паметници. По предложение на младши лейтенант от запаса Петър Велчев – председател на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите и на проф. Божидар Димитров – директор на НИМ, членовете на комитета решиха за различни прояви да бъдат привличани представители на БПЦ и на други вероизповедания.

Председател на Националния комитет е министърът на отбраната Ангел Найденов, а заместници са министрите на културата и външните работи Петър Стоянович и Кристиян Вигенин. Сред членовете са Анелия Клисарова – министър на образованието и науката, вицеадмирал Румен Николов – началник на отбраната, контраадмирал Митко Петев – началник на Военна академия „Георги С. Раковски”, областните управители, председателите на военно-патриотичните съюзи и на други неправителствени организации, шефовете на държавните медии, на НИМ и НВИМ, на БАН, на ДА „Архиви”, на Българския културен клуб - Скопие и др. Президентът и върховен главнокомандващ Въоръжените сили бе представен от неговия съветник по военната сигурност контраадмирал Георги Фиданов. В Организационния комитет са постоянният секретар на отбраната, генерал-майор Константин Попов – заместник-началник на отбраната, Сотир Ушев – изпълнителен директор на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело”, полковник Атанас Милин – директор на дирекция „Социална политика” на МО и др.

Макар и изгубила тази война, Българската армия остава непобедена, подчерта още в началото министърът на отбраната. България, припомни той, е единствената балканска държава, чиято столица не е превземана, а армията й няма пленено нито едно бойно знаме. През Първата световна война за родината се сражавали близо милион български войници, а над 100 хиляди от тях останаха по бойните полета, каза Ангел Найденов. В знак на признателност за техния подвиг са издигнати над 2500 паметника. Повече от 1500 военни гробища в чужбина, за съжаление, отбеляза той, днес са потънали в руини и донякъде в забрава.

Десетилетия наред Първата световна война беше незаслужено пренебрегвана при отбелязването на годишнини, свързани с бойната слава, каза още министърът. Според него в последните години в обществото все повече нараства интересът към подвизите на българските воини и на Българската армия във войните за национално освобождение и обединение.

Отбелязването на годишнината бе стартирано от това правителство. Особеното е, че само до края на годината то ще премине поне през още две правителства. Ангел Найденов се надява на приемственост и недопуска, че може да има управление, което да се отклони от националната програма. Самият национален комитет е изграден на институционален принцип. Поименният му състав ще бъде променян. Неизменно обаче, смята министърът, остава неговата цел за съхраняване на паметта за събитията и личностите, свързани с Първата световна война и участието ни в нея.

За опазването на историческата ни памет, посочи Ангел Найденов, е важно да се припомнят главните действащи лица, паметните места на бойната слава, битките и сраженията, както и да се възстановяват военните паметници, да се честват героите, загинали за България. Националният комитет, продължи той, има и трудната задача да променя негативното обществено мнение в близки балкански и в някои европейски държави, относно участието на български войници в бойни действия и дейността на Българската армия на територията на съседни страни. Затова в комитета е включена и автентична неправителствена организация на българи от съседна страна – Българския културен клуб „Скопие”. Работи се тясно и с Българския Македоно-Одрински Революционен Комитет – 2013 Илинден-Преображение. В тази задача ще се разчита и на Съюза на тракийските дружества в България.

Участието на министерствата на образованието и науката и на културата, на БАН, на НИМ, на ДА „Архиви” на Военната академия, на НВИМ ще осигури научната тежест на честванията, отбеляза министърът.

Военно-патриотичните съюзи, каза той, са призвани да организират не само запасното войнство, но и всички онези, които тачат и милеят за българската бойна слава.

Прави впечатление, че за първи път в националния комитет са включени всички областни управители. Върху областните администрации, заяви министърът, ще падне основната тежест при организирането и провеждането на мероприятията по места. Тяхна основна задача продължава да бъде възстановяването на военните паметници и подпомагането на всички инициативи за изграждането на нови чрез съотвентите областни комисии.

На ръководителите на националните електронни медии – БНТ и БНР, се пада отговорността за отразяване на честванията и за създаването на медийни продукти, чрез които обществото да почувства значението на тази годишнина.

По традиция при такива чествания Министерството на отбраната ще бъде основният координатор и изпълнител на една значителна част от дейностите, които се предвиждат в националните планове. Затова в организационния комитет участват представители предимно на МО и Българската армия.

Министър Найденов очерта основни акценти в честванията по години. За 2015 г. – освобождаване на Поморавието и Вардарска Македания, създаването на Солунския фронт. За 2016 г. – освобождаването на Южна и Северна Добруджа, Тутраканската и Добричката епопеи, битката при Каймакчалан. За 2017 г. – боевете на Солунския фронт край Битоля, завоя на река Черна срещу Франция и Сърбия и край Дойран. За 2018 г. – Дойранската епопея и боевете срещу армията на Британската империя, битките при Добро поле и излизането на България от войната.

Министърът на културата Петър Стоянович изрази мнение, че трябва да се търси връзката с младите хора. За по-смело влизане в училищата говориха областният управител на Бургас Павел Маринов и к.д.п. Атанас Илев, председател на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ. Професор Божидар Димитров и Петър Велчев изразиха мнение, че е крайно време да се възстановят паметните плочи на първи и шести полк в София, където има изписани имената на 3000 загинали за България. Доцент д-р Соня Пенкова – директор на НВИМ, сподели опита от минали чествания и призова за изграждане на адекватен информационен сайт. Председателят на ДА „Архиви” Иван Комитски информира членовете на комитета, че в неговата институция работят по създаването на виртуален паметник на загиналите във войните. Генерал-лейтенант от резерва Кирил Цветков – председател на Обществения съвет по въпросите на отбраната и на Асоциацията на Сухопътните войски, припомни, че в един и същ период от време ще се отбелязват годишнини от три войни – Първата световна, Сръбско-българската и Втората световна. Във връзка с това той предложи да се създаде координационен комитет между трите национални комитета, за да има необходимото взаимодействие и ефективност при организирането на проявите.

Членовете на комитета подчертаха, че в другите страни от Европа вече се отбелязва годишнината и то с използването на сериозен финансов ресурс.  Припомнено бе, че заместник-министърът на отбраната Иван Иванов осъществи посещение в Париж в периода 14-15 юли по покана на президента на Френската република Франсоа Оланд. Визитата бе в рамките на тържественото отбелязване на Националния празник на страната, което е в светлината на 100-годишнината от Първата световна война. Мероприятията са планирани за периода 2014-2018 г., като Франция е водеща нация по тяхното реализиране. В този контекст е и участието на заместник-министър Иванов, предвид водещата роля на Министерството на отбрана, в организацията и провеждането на честванията в България. В тържествения парад по случай Националния празник на Франция на 14 юли страната ни е била представена и от един знаменосец и двама асистенти от състава на Националната гвардейска част.