Президентът Росен Плевнелиев призна за слабости в НСО. Поводът бе нападението срещу Ахмед Доган по време на Осмата национална конференция на ДПС в НДК. Държавният глава обеща да се предприемат много сериозни организационни и технически мерки на база на анализи, които в момента извършвала неговата администрация, ангажирана със сектор „Сигурност”. Той разпоредил и пълен доклад за предприетите действия по охраната от шефа на службата генерал Тодор Коджейков. Абсолютно недопустимо е случаен човек да влезе на висш форум на партия и да насочи пистолет от много близка дистанция, е категоричен Плевнелиев.

Прав е президентът да предприема подобни мерки. Факт е, че след генерал Тодор Коджейков отговорен за действията на НСО, е именно той. Така е както според сегашните регламентиращи дейността на службата документи, така и по законопроекта за НСО, който чака приемане в парламента. Тази служба действително е нито риба, нито рак. Според действащия правилник тя е към президента. Този документ обаче е приет от Министерския съвет. Т.е. правителството е вменило на държавния глава да носи отговорност за НСО. Друг е въпросът дали Росен Плевнелиев или който и да е друг е в състояние да върши това.

Прав е и премиерът Бойко Борисов, когато бяга от оценка на действията на НСО.Същото прави и неговият заместник и вътрешен министър Цветан Цветанов. Какво да кажат, след като службата е подчинена на президента. Като изключим държавния глава, единствено депутатите могат да потърсят отговорност от службата. Точно те биха могли да преразгледат законопроекта за НСО. Защото там е написано, че „Президентът на Република България осъществява общо ръководство и контрол върху дейността на Националната служба за охрана.” Според пакета от законопроекти в сектор „Сигурност” Националната разузнавателна служба (НРС) излиза от подчинение на държавния глава и минава към изпълнителната власт. Вероятно в резултат на компромис обаче НСО остава към президента.

Въпросът за подчинеността на службата, който съвсем не е формален, беше поставен по време на организираните обсъждания на законопроектите през миналата есен. Като че ли априори се знаеше, че колкото и да се говори на тази тема, промяна няма да има. Аз мисля, че НСО не трябва да бъде към президента, заяви професор Николай Слатински, който има опит като секретар на държавния глава по националната сигурност. Няма нито един професионален, освен политически, аргумент, при които НСО да бъде оставен към президентската администрация, е неговото мнение.

Спорна е и постановката с парламентарния контрол. В законопроекта е записано, че „Народното събрание упражнява контрол върху дейността на Националната служба за охрана съгласно Конституцията чрез специализирана комисия”. На депутатите ще се налага да контролират нещо, което по закон се контролира от президента. Този парадокс също бе констатиран по време на обсъжданията. Той обаче продължава да стои в проекта.
В експозето си по повод едногодишното управление президентът призова до април да бъдат приети законопроектите за сигурността. Точно „неговият” обаче се нуждае от подобряване. Може би това ще сторят народните представители. От ПГ на Коалиция за България вече заявиха, че на първо четене ще подкрепят само законопроектите за двете разузнавания – външното и военното.

Хубаво е още веднъж да бъдат прочетени стенограмите от обсъжданията на проектите, включително в Академията на МВР и Военна академия „Георги С. Раковски”. Не бива с лека ръка да се пренебрегват мненията на професорите, макар че, както се изрази един от участниците в тези кръгли маси, от бюрата се давало много лесно съвети на тези, които са на улицата, т.е. на гардовете.

НСО рискува да бъде нито риба, нито рак не само по отношение на подчинеността и парламентарния контрол, но и на статута на служителите си. Озадачаващо е намерението да бъде създадена специализирана военизирана държавна служба към президента, която е извън състава на Въоръжените сили. То влиза в колизия с разпоредба на Закона за отбраната и Въоръжените сили, където изрично е записано, че дори и в друго ведомство, освен МО и Българската армия, военната служба се изпълнява като професия при условия и по ред, определени именно със Закона за отбраната и Въоръжените сили, с правилника за прилагането му, с уставите на въоръжените сили и със сключения договор. Тук законодателят не е предвидил други закони, каквито претенции има новият текст на вносителя – да замени Закона за отбраната и Въоръжените сили със Закона за Националната служба за охрана.

На практика с едно допълнително изречение в Закона за отбраната и Въоръжените сили се въвежда военна служба в друго ведомство, която обаче е много различна, както по структура и дейности, така и по карирено развитие и социален статус на служителите. Гласувайки това предложение парламентът ще създаде прецедент, който може да даде основание всяко ведомство да се пребори за подобно допълнение в Закона за отбраната и Въоръжените сили и да си въведе военна служба. Защо например това да не стане в земеделското министерство? Като военна служба в горските стопанства например?!

С пакета от законопроекти правителството търси възможно най-добрата координация на службите за сигурност. Покушението срещу Ахмед Доган е повод да се погледне по-сериозно на мястото на НСО. Ще се позова отново на професор Слатински. Няма как, казва той, всички служби да бъдат, така да се каже, под една шапка, под един режим на координация, а една ключова служба, която минава за специална, да бъде встрани от тях. Според него това е абсурд и той ще бъде преодолян в бъдеще.